Започна глобално финансово цунами
Уилям Енгдал, globalresearch.ca Следвайте " Гласове " в Телеграм
От основаването на Федералния запас на Съединени американски щати преди повече от столетие, всеки огромен финансов колапс е бил съзнателно задействан от Централната банка с политически претекстове. Ситуацията през днешния ден не е друга, когато е ясно, че Фед работи с лихвеното си оръжие, с цел да разбие най-големия умозрителен финансов балон в историята на човечеството – балон, който той сътвори. Глобалните произшествия постоянно стартират от периферията, като да вземем за пример Австрийската Creditanstalt или банкрута на Lehman Brothers през септември 2008 година. Решението на Фед от 15 юни да наложи най-голямото нарастване на лихвите от съвсем 30 години насам, когато финансовите пазари към този момент са в колапс, е гаранция за световна меланхолия и още по-лошо.
Мащабите на балона от „ евтини заеми “, който Фед, Европейската централна банка и Японската централна банка сътвориха с изкупуването на облигации и поддържането на невиждани, съвсем нулеви или даже негативни лихвени проценти към този момент 14 години, са оттатък въображението. Финансовите медии го прикриват с ежедневни глупави репортажи, до момента в който международната стопанска система се приготвя не просто за по този начин наречената „ стагфлация “ или криза. Това, което следва през идващите месеци, в случай че не се стигне до трагичен поврат в политиката, е най-тежката икономическа меланхолия в досегашната история. Благодарение на глобализацията и на Давос.
Глобализацията
Политическият напън зад глобализацията и основаването на Световната комерсиална организация, въз основа на комерсиалните правила на Общото съглашение за митата и търговията (ГАТТ) от Бретонската гора, дружно със съглашението от Маракеш от 1994 година, подсигурява, че напредналото индустриално произвеждане на Запада, и най-много на Съединени американски щати, може да избяга в офшорни зони, да „ аутсорсне “ производството си в страни с извънредно ниски заплати. В края на 90те години на 20 век никоя страна не оферираше повече преимущества от Китай. Китай се причисли към СЗО през 2001 година и от този момент финансовите потоци от Запада към китайското произвеждане са зашеметяващи. Такова е и натрупването на дълга на Китай в долари. Сега тази световна международна финансова конструкция, учредена на рекорден дълг, стартира да се разпада.
Когато през септември 2008 година Вашингтон съзнателно позволи финансовия колапс на Lehman Brothers, китайското управление реагира под паника и поръча невиждано кредитиране на локалните държавни управления за създаване на инфраструктура. Част от това кредитиране беше ненапълно потребно, като да вземем за пример мрежата от високоскоростни железопътни линии. Друга част беше искрено разточителна, като да вземем за пример построяването на празни „ призрачни градове “. За останалата част от света невижданото китайско търсене на стомана за строителството, въглища, петрол, мед и други сходни артикули беше добре пристигнало, защото отпаднаха страховете от световна меланхолия. Но дейностите на Федералния запас и на ЕЦБ след 2008 година, както и на съответните им държавни управления, не реализираха нищо за справяне със систематичните финансови злоупотреби на най-големите частни банки в света на Уолстрийт и в Европа, както и в Хонконг.
Решението на Никсън от август 1971 година да отдели щатския $ – международната аварийна валута – от златото, отвори портите на международните парични потоци. На всяка крачка се постановат все по-разрешителни закони, благоприятстващи неконтролираните финансови спекулации в Съединени американски щати и в чужбина, като се стартира от анулацията на Глас-Стийгъл (закон, признат през 1929 година по отношение на Голямата меланхолия, който не разрешава на банките да вземат депозити и да издават скъпи бумаги – б.пр.) от Клинтън по искане на Уолстрийт през ноември 1999 година. Това разреши основаването на мегабанки, които бяха толкоз огромни, че държавното управление ги разгласи за „ прекомерно огромни, с цел да банкрутират “. Това беше машинация, само че популацията повярва в нея и ги избави със стотици милиарди пари на данъкоплатците.
След рецесията от 2008 година Фед и другите огромни международни централни банки сътвориха невиждани заеми, така наречен „ хеликоптерни пари “, с цел да спасят огромните финансови институции. Здравето на действителната стопанска система не беше цел. В случая на Фед, Японската централна банка, Европейската централна банка и Английската централна банка през последните 14 години в банковата система бяха инжектирани общо 25 трилиона $ посредством закупуване на облигации по метода на „ количествените удобства “, както и на съмнителни активи като скъпи бумаги, обезпечени с ипотеки.
Количествената полуда
Тук нещата в действителност започнаха да се утежняват. Най-големите банки на Уолстрийт, като JP Morgan Chase, Wells Fargo, Citigroup или в Лондон HSBC и Barclays, отпуснаха милиарди на своите огромни корпоративни клиенти. Кредитополучателите от своя страна използваха ликвидността не с цел да влагат в нови производства или минни технологии, а по-скоро с цел да надуят цената на акциите на фирмите си – по този начин нареченото назад изкупуване на акции, озаглавено „ максимизиране на цената за акционерите “.
На Black Rock, Fidelity, банките и други вложители им хареса безплатното пътешестване. От началото на облекченията на Фед през 2008 година до юли 2020 година към 5 трилиона $ бяха вложени в такива противоположни изкупувания на акции, което сътвори най-голямото рали на фондовия пазар в историята. В този развой всичко стартира да се финансиализира. В интервала от 2010 до 2019 година корпорациите изплатиха 3,8 трилиона $ под формата на дивиденти. Компании като Tesla, които в никакъв случай не са осъществили облага, станаха по-ценни от Ford и General Motors взети дружно. Криптовалутите като биткойн доближиха пазарна капитализация от над 1 трилион $ до края на 2021 година. При свободно течащите пари на Фед, банките и капиталовите фондове вложиха във високорискови области с висока облага, като високорискови облигации или задължения на разрастващите се пазари тук-там като Турция, Индонезия или, да, Китай.
Ерата на количествените удобства след 2008 година и нулевите лихвени проценти на Фед доведоха до неуместно повишаване на държавния дълг на Съединени американски щати. От януари 2020 година насам Фед, Английската централна банка и Японската централна банка са инжектирали в международната банкова система общо 9 трилиона $ заеми с съвсем нулеви лихвени проценти. Промяната на политиката на Фед през септември 2019 година разреши на Вашингтон да усили държавния дълг с невероятните 10 трилиона $ за по-малко от 3 години. След това Фед още веднъж скрито избави Уолстрийт, като изкупуваше по 120 милиарда $ на месец американски държавни облигации и обезпечени с ипотеки скъпи бумаги, създавайки голям облигационен балон.
Безразсъдната администрация на Байдън стартира да раздава трилиони от по този начин наречените „ стимулиращи пари “, с цел да се бори с ненужните локадауни на стопанската система. Федералният дълг на Съединени американски щати нарастна от допустимите 35 % от Брутният вътрешен продукт през 1980 година до над 129 % от Брутният вътрешен продукт през днешния ден. Това стана допустимо само с помощта на количествените удобства на Фед, изкупуването на трилиони американски държавни и ипотечни задължения и съвсем нулевите лихвени проценти. Сега Фед стартира да анулира това и да изтегля ликвидността от стопанската система с количествено ограничение или стягане, плюс повишение на лихвените проценти. Това е съзнателно. Не става дума за това, че Фед се е препънал и е решил неправилно инфлацията.
Енергията е мотор на колапса
За страдание, Фед и другите централни банки лъжат. Повишаването на лихвените проценти няма за цел да излекува инфлацията. Целта му е да наложи световно определяне на контрола върху активите на света, върху неговото благосъстояние – без значение дали става дума за недвижими парцели, земеделска земя, произвеждане на първични материали, индустрия, даже вода. Федералният запас знае доста добре, че инфлацията едвам в този момент стартира да се развихря в международната стопанска система. Това, което е неповторимо, е че в този момент мандатите за зелена сила в целия промишлен свят за първи път провокират тази инфлационна рецесия – нещо, което съзнателно се пренебрегва от Вашингтон, от Брюксел и от Берлин.
Недостигът на торове в международен мащаб, внезапното повишаване на цените на природния газ и загубите на зърнени доставки поради международната суша, или избухливите разноски за торове и горива, или войната в Украйна подсигуряват, че най-късно през септември-октомври тази година ще преживеем световна спомагателна детонация на цените на храните и силата. Всички тези дефицити са резултат от целенасочени политики.
Освен това е несъмнено, че ще се стигне до доста по-лоша инфлация заради патологичното твърдоглавие на водещите индустриални стопански системи в света, подчинени на антивъглеродната стратегия на администрацията на Байдън. Този дневен ред се показва добре от изумителната нелепост на министъра на енергетиката на Съединени американски щати, който, в отговор на експлодиращите цени на бензина споделя: „ Тогава купувайте електрически коли “.
По същия метод, Европейският съюз реши да се откаже от съветския петрол и газ, без да има действителен сурогат, до момента в който водещата му стопанска система, Германия, се стреми да спре последния си нуклеарен реактор и да затвори още въглищни централи. В резултат на това тази зима Германия и други стопански системи на Европейски Съюз ще бъдат очевидци на спирания в електрозахранването, а цените на природния газ ще продължат да порастват. Само през втората седмица на юни цената на природния газ в Германия се увеличи с още 60 %. Както следеното от Зелените немско държавно управление, по този начин и Зелената стратегия „ Подготвени за цел 55 “ на Комисията на Европейски Съюз не престават да прокарват ненадеждните и скъпи вятърни и слънчеви централи за сметка на надалеч по-евтините и надеждни въглеводороди, което подсигурява невиждана енергийна инфлация.
Фед дръпна щепсела
С нарастването на лихвения % с 0,75 % - най-голямото от съвсем 30 години насам, и с обещанието за още такива, Централната банка на Съединени американски щати към този момент подсигурява срутва освен на дълговия балон в Съединени американски щати, само че и на огромна част от международния дълг от 303 трилиона $, насъбран след 2008 година. Повишаването на лихвените проценти след съвсем 15 години значи сриване на цената на облигациите. Облигациите, а не акциите, са в основата на международната финансова система.
Само за 5 месеца лихвите по ипотечните заеми в Съединени американски щати се удвоиха и надвишиха 6 %, а продажбите на жилища спаднаха още преди последното нарастване на лихвите. Американските корпорации поеха рекорден дълг с помощта на годините на свръхниски лихви. Около 70 % от този дълг е с рейтинг малко над „ junk “ (високорисков – б.пр.) През 2006 година този корпоративен нефинансов дълг възлиза на 9 трилиона щатски $. Днес той надвишава 18 трилиона и в този момент огромен брой от тези маргинални компании няма да могат да рефинансират остарелия си дълг с нов и през идващите месеци ще последват банкрути. Козметичният колос Revlon преди малко разгласи банкрут.
Силно спекулативният нерегулиран криптопазар, воден от биткойна, се срутва, защото вложителите осъзнават, че там няма избавление. През ноември предходната година криптосветът беше оценен на 3 трилиона $. Днес цената му е малко по-малко от половината, с още по-голям срив в придвижване. Дори преди последното нарастване на лихвите от страна на Фед, цената на анкциите на американските мегабанки беше изгубила към 300 милиарда $. Сега, когато по-нататъшните под паника разпродажби на фондовия пазар са обезпечени с разрастването на световния стопански срив, тези банки са авансово програмирани за нова тежка банкова рецесия през идващите месеци.
Както наскоро означи американският икономист Дъг Ноланд, „ през днешния ден има голяма „ външна страна “, натоварена с вирокорискови джънк облигации, заеми с ливъридж „ купи в този момент – заплати по-късно “, секюритизации на коли, кредитни карти, жилища и слънчеви системи, франчайз заеми, частни заеми, криптокредити, децентрализирани финанси (DeFi) и така нататък През този цикъл се разви голяма инфраструктура, която подтиква потреблението на десетки милиони, като в същото време финансира хиляди неикономически предприятия. „ Периферията “ се е трансформирала в систематична, както в никакъв случай до момента. И нещата започнаха да се пропукват. “
Сега федералното държавно управление ще има доста по-големи разноски за лихви по рекордните 30 трилиона $ федерален дълг. За разлика от Голямата меланхолия през 30те години на предишния век, когато федералният дълг съвсем не е съществувал, през днешния ден държавното управление, изключително след бюджетните ограничения на Байдън, е на лимита на опциите си. Съединени американски щати се превърщат в стопанска система от Третия свят. Ако Фед към този момент не купува трилиони американски дълл, кой ще го направи? Китай? Япония? Едва ли.
Намаляване на балона
След като Фед към този момент наложи количествено стягане, изтегляйки ежемесечно десетки милиарди в облигации и други активи, както и повишавайки главните лихвени проценти, финансовите пазари започнаха да понижават задлъжнялостта си. Вероятно това ще бъде скокообразно, защото основни играчи като Black Rock и Fidelity се пробват да управляват срутва за свои цели. Но посоката е ясна.
До края на предходната година вложителите бяха взели съвсем 1 трилион $ под формата на маржин дълг, с цел да купуват акции. Това беше в изискванията на възходящ пазар. Сега е тъкмо противоположното, а маржин кредитополучателите са принудени да дават повече обезпечения или да продават акциите си, с цел да избегнат банкрут. Това подхранва идния срив. Със срутва на акциите и облигациите през идващите месеци ще се срутен и частните пенсионни спестявания на десетки милиони американци в стратегии като 401-К. Кредитните карти, автомобилните заеми и други потребителски задължения в Съединени американски щати са се раздули през последното десетилетие до рекордните 4,3 трилиона $ в края на 2021 година. Сега лихвените проценти по този дълг, изключително по кредитните карти, ще скочат над към този момент високите 16 %. Неизпълнението на тези кредитни заеми ще нарасне внезапно.
Сега, когато Швейцарската национална банка, Английската централна банка и даже ЕЦБ са принудени да последват Фед в повишението на лихвите, това, което ще следим отвън Съединени американски щати е световно разгръщане на банкрутите и банкрутите на фона на внезапно покачващата се инфлация,, която лихвените проценти на централните банки не могат да управляват. Около 27 % от международния нефинансов корпоративен дълг се държи от китайски компании, като се прави оценка на 23 трилиона $. Друг корпоративен дълг в размер на 32 трилиона се държи от компании от Съединени американски щати и Европейски Съюз. Сега Китай е в разгара на най-тежката си икономическа рецесия от 30 години насам и няма признаци на възобновяване. След като Съединени американски щати – най-големият клиент на Китай – изпадат в икономическа меланхолия, рецесията в Китай може единствено да се задълбочи. Това няма да е добре за международната стопанска система.
Италия, чийто държавен дълг възлиза на 3,2 трилиона $, има съответствие на дълга към Брутният вътрешен продукт от 150 %. Само негативните лихвени проценти на ЕЦБ не разрешиха това да избухне в банкова рецесия. Сега тази детонация е авансово програмирана, макар успокоителните думи на Лагард от ЕЦБ. Япония, с равнище на дълга от 260 %, е най-зле от всички индустриални страни и е в клопката на нулевите лихвени проценти с повече от 7,5 трилиона $ обществен дълг. Сега йената пада съществено и дестабилизира цяла Азия.
Сърцето на международната финансова система не са фондовите пазари, обратно на общоприетото разбиране. Това са пазарите на облигации – държавни, корпоративни и агентски облигации. Този пазар на облигации губи стойност, защото инфлацията се повишава, а лихвените проценти в Съединени американски щати и Европейски Съюз се покачват от 2021 година насам. В международен мащаб това включва към 250 трилиона $ стойност на активите – сума, която с всяко повишение на лихвите от Фед губи от ден на ден стойност. Последният път, когато имахме подобен огромен поврат в цената на облигациите, беше преди 40 години, в ерата на Пол Волкър (председател на Фед през 80те год. на предишния век, победил инфлацията – б.пр.) с 20 % лихвени проценти, с цел да се „ изтласка инфлацията “.
С намаляването на цените на облигациите пада и цената на банковия капитал. Най-застрашени от такава загуба на стойност са огромните френски банки, дружно с Deutsche Bank в Европейски Съюз, както и най-големите японски банки. Смята се, че американските банки, като JP Morgan Chase са единствено малко по-изложени на огромен срив на облигациите. Голяма част от техния риск е прикрит в задбалансови деривативи и други сходни. Въпреки това, за разлика от 2008 година, през днешния ден централните банки не могат да повторят още едно десетилетие на нулеви лихвени проценти и QE (количествено облекчение – б.пр.) Този път, както означиха още преди три години вътрешни лица като някогашния началник на Английската централна банка Марк Карни, рецесията ще бъде употребена, с цел да принуди света да одобри новата цифрова валута на централната банка – това ще бъде свят, в който всички валути ще бъдат издадени и следени централно. Именно това имат поради хората от Световния стопански конгрес в Давос с тяхното „ Голямо нулиране “. Това няма да е за положително. Глобалното планувано финансово цунами преди малко стартира.
Ф. Улиям Енгдал е съветник по стратегически опасности и преподавател, приключил е политически науки в Принстънския университет и е създател на бестселъри по въпросите на петрола и геополитиката. Научен помощник е в Центъра за проучване на глобализацията (CRG).
Инфо: globalresearch.ca
Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова
